Mili Dueli 2026 – BUGARSKA (TOP 200 / Treći krug)

Михаил Григоров(1951), София
Književni mentor: Milčo Misoski

ПОЕТЪТ Е ДУХОВЕН ГАНГСТЕР

„Аз, Уолт Уитман, на Манхатън син,
човекът космос – ям, пия и раждам…“
Уолт Уитман

Поетът е духовен гангстер,
престъпник нежен, фин бандит,
нахлува във душите нагло
зад словото добре прикрит.

Прикрит зад страдане и болки,
и зад съмнения и страст…
Измерват в земни обиколки
духовната му скрита власт…

Единствено поетът знае
какво е истинският стих,
душа какво е и безкрайност,
да си и яростен, и тих…

За любовта той – за отплата –
ще отвлече дори душата ти!…

Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, област Бургас, България. Завършва Техническия университет във Варна със специалност „Телекомуникации“. Публикува стихове от 1972 г. Негови творби са включени в над 20 български поетични антологии. Издал е стихосбирките: „Междугария“, „Начала на любовта“, „Стихопрози“, „Корабна статуя“, „Крила на сезоните“ и „Езически празник“. Носител е на национални и международни награди за поезия. Стиховете му са превеждани на руски, италиански, румънски, китайски, корейски и английски език. Печатани са в антологии в Китай, Бангладеш, Южна Корея, Индонезия и Италия.
През 2023 г. стихосбирката му „Синият пламък“ (The Blue Flame poems) е издадена на английски език в САЩ от издателство Caligirlbooks LLC. През 2025 г. Caligirlbooks LLC публикува електронно издание на български език на най-новата книга на поета – „Космически вятър“. Михаил Григоров е член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Живее в София.

Работата с моя ментор Милчо Мисоски беше перфектна. Аз се колебаех между три стихотворения. Радвам се, че срещнах такъв млад и талантлив човек като него, изпълнен с добра воля. Вече сме приятели във ФБ.

Boryana Boteva, 1975, Shumen, Bulgaria
Književni mentor: Milčo Misoski

В ЛАБИРИНТА

В лабиринт от високи треви
аз се губя и търся те с лупа.
И сърцето ранено кърви,
а на прага ми болка се трупа.

Невъзможен светът ще върви,
ще ме мислят за дяволски груба,
ще отсичам на дракон глави
и накрая и теб ще загубя.

Край брега са се сбрали сирени
и морето притихва смирено.
Твоят образ е спомен, но блед…

Ти нима за любов не ме моли:
Не докосвай душата ми с лед!
В лабиринта е тихо – защо ли?

My name is Boryana Boteva. I was born in Shumen, Bulgaria. I graduated from the “Peyio Yavorov” Language High School in Silistra, and then from the University of National and World Economy in Sofia, where I majored in “International Economic Relations.” I currently live in Sofia and work in the field of Bulgaria’s membership in the European Union.
At this point, I have not published a poetry book yet. I am a member of the Bulgarian Haiku Union.
In March 2025, I was awarded an honourable at the Eighth “Eva” Literary Poetry Contest, organized by the “Nikola Vaptsarov” Community Center in Blagoevgrad.
In June 2025, I was awarded third prize in the National Literary Contest for Children’s Poetry, organized by the Municipality of Panagyurishte, and in September of the same year, I received third prize in the 10th anniversary “Autumn Grasshoppers” Poetry Contest, dedicated to the life and work of the Bulgarian poet Ivan Nikolov. In 2026, I won second prize in the ninth national sonnet contest dedicated to the poet Lachezar Stanchev.
In addition to classical poetry, I am also interested in short Eastern forms: in June 2025 I was awarded first prize in the Third National Poetry Contest “Cherry Waters of the Bulgarian Tanka,” and in 2026, I won second prize in the Fourth edition of the same contest. In 2026 I was awarded with first prizes in two haiku contests: the “Colors of Winter” and the Seventh Literary Contest in memory of Maya Lyubenova.
On the international level, I would like to mention the first prize at the Japan Fair Contest https://www.japanfairus.org/haiku-contest-awards-2025, the runner-up award from the international contest dedicated to Vladimir Devidé, Objavljeni rezultati natječaja „Vladimir Devidé“ 2025. – Društvo hrvatskih književnika and third place in the 7th Haiku Contest organized by the city of Morioka, Japan. 7th-award-2025.pdf. In 2026, I won first prize in the international contest in memory of Vladimir Devidé, organized by the Croatian Writers’ Association. Rezultati Međunarodnog haiku natječaja „Vladimir Devidé“ 2026. – Društvo hrvatskih književnikaMy haiku are published in various print and online editions mostly in English, nut also in German, Romanian, Croatian, Japanese, and Urdu. Due to my active involvement in the international haiku community, in 2025 I was honored with the prestigious “Top 100 Most Creative Haiku Authors in Europe” award.

I would like to express my gratitude to my mentor for his quick responsiveness and professionalism.
We discussed some principal questions that were of importance to me – like shall I submit a poem in a free style or a poem that has rhythm and rimes in my native language.So I am grateful to him.

Людмила Данова (1968) София
Književni mentor: Milčo Misoski

ТАЙНА ОБИЧ

Толкова близък те чувствам…
А даже не те познавам.
Сякаш душите ни пусти
от тук, през сърцата минават…

Толкова трепет събира
рояци пеперуди в стомаха…
Сякаш целия свят се побира
в очите ти невидяни.

И сякаш с кожата си усещам
всяка дълбока промяна
в теб и тайната обич посрещам
без думи, без допир, без време…

Ти просто си тук – във кръвта ми.
Ти си онази нужда насъщна,
която откривам в съня ми,
вечната обич, която се връща…

Казвам се Людмила Данова и съм от София, по точно от магичното село Кътина, в подножието на Стара планина. По образование и призвание съм детска учителка!
Пиша от ученическите си години. Мои произведения са публикувани в национални и чуждестранни периодични издания. Имам участия и награди в международни конкурси и творбите ми са публикувани в български и чужди антологии. Ще спомена само няколко от наградите: Първо място в категория проза от конкурс ”Зима”/2025 г. на Съюза на Свободните писатели. Първо място в категория проза на конкурса на Славянско дружество София, 2025 г. Второ място за есе в конкурс Витошко лале, 2025. Отличие в конкурса на професор Бързаков. Първо място за поезия в конкурса на община Димитровград, 2026. Първо място за анекдот в Първоаприлска патерица, Младежки дом, Враца, 2026. Множество отличия за поезия в различни онлайн инициативи по света. Публикации на мое поетично творчество в онлайн и реални списания като Продиджи Магазин, The Cultural Reverence, Индия и други.
Имам издадени пет поетични книги, а поредицата ”Вещица беше Виола” (1,2,3) е с кратки разкази. Пиша поезия и проза за деца – общо 10 детски книги са издадени. Работя по роман за деца.
Имам творческа страница, на която организирам различни конкурси с цел да провокирам българските автори да бъдат съвременните будители.
Също така съм основател на литературен клуб ”Светулки през ноември” към издателство Компакт принт – град Видин, където са издадени всичките ми книги. Клубът е с цел подпомагане на талантливи автори в творческия им път.
От октомври 2024 година съм с член на Съюза на свободните писатели, България, за София.

Свързах се с мотора си. Много ми помогна за избор на стихотворение. Благодаря.

Sofia Mileva 1991 Bulgaria
Književni mentor: Milčo Misoski

ФЛИРТ

Разпадам се подобно на вселена…
Като звезда, попаднала във пръстен…
Студеното изглежда пристрастено…
погребаното – живо като кръста.

Разливам се по всичките ти стаи.
Разтичам се по всичките ти дрехи.
И явно само аз и ти не знаем,
че имаме, каквото ни отнеха.

Че даже километрите не могат
да разделят това, което почва.
Докосването е от тук до Бога.
На вкус е като да целуваш Господ.

На допир съм като свалена кожа,
прониквам във последната ти вена.
Обичам те, когато плачеш нощем
и през деня, когато си без мене…

и там, където всичко се превърта
като на лента и не съществува.
Без тебе дишам, както диша мъртъв…
Кажи ми, че си тук…

Казвам се София Милева, на 35 години. Имам пет книги, над 60 национални награди за поезия и едно дете.

Екатерина Глухова, 1988г. гр.Смолян, България
Književni mentor: Milčo Misoski

ТИХО

Тихо!
Оголена пред тебе, по душа…
Цинично! Неприлично!
Сладка ли!? Горчилка съм!
Черната си роба, ще я облека…
Ще ме познаеш ли така?
Защо се извиняваш?!
Нима е грях!?!
Сама ще се свлече на пода…
Ще откача! Ще танцувам!
С погледа ти ще се облека!!!
Като сукубус* овършавам!
Бягай надалеч!
Изгуби ли се!?!
Тук съм, между сините талази,
зад зелената зора…
Изгуби ли се в сивото?!
Потъваш ли!?!
Тихо!…
Превърнах се във камък –
скулптура изваяна…
Коприна – замръзнала
в разранените ръце,
пълни с обич…
ТИХО!!!

Екатерина Глухова е родена на 10 януари 1988 година.
Започва да пише през 2002 година.
В периода 2018 – 2024 г., авторката написва и издава петнадесет от общо осемнадесет свои книги.
Първите си две стихосбирки издава през 2009 г. („Затворени очи“ и „Тишина“).
След пауза от няколко години, през 2017 г. започва да пише отново и вдъхновението не я напуска и до днес.
През 2018 г. издава стихосбирките „Отражение“ и „На ръба“.
През 2019 г. излизат книгите „Бели петна“ – стихове и монолози, „След дъжда“ – роман, „Онази“ – стихове, съчетани с фотографии на Веселин Боришев, с когото работи по интернет-проектите „ #Chicklit365“ и „ #dicklit366“ – за поезия, вдъхновена от негови черно-бели фотографии.
През януари 2020 г. е приета за член на Дружеството на СБП – гр. Смолян. Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers

През февруари 2020 г. издава „Кухини“, корицата е дело отново на Боришев, а анотацията на задна корица е написана от Vladimir Sabourín Владимир Сабоурин – поет, литературен критик, историк на културата и главен редактор на списание „Нова социална поезия“.

Наградена е с юбилейна грамота с плакет по случай 140-та годишнина от основаването на НЧ “Родопска искра 1880” – Чепеларе. Образцово народно читалище “Родопска искра 1880” – Чепеларе

Нейни стихове са публикувани в списание „Нова социална поезия“ в брой 20, 21, 22, 23, 24, 26, 28, както и в електронното издание на книгата „Нова социална поезия сънува“.
През април 2020 г. е избрана да участва в двуезичната Антологията на испански език на списанието със стихотворението „Подслон“ в превод на Марко Видал.
През юни 2020 г. излиза вторият ѝ роман „Отвъд“, корицата е на Маргарита Цветкова – фотограф и преводач на книги. Between Sky and Earth

Нейни творби са публикувани в брой 1 и 2 за 2019 г. и в броя излезнал през 2023г. на списание „ПРОГЛЕД“.
Тя е част от авторите на сайта „Отвъд кориците“, на сайта им може да се закупят голяма част от книгите и.
Допусната е до международния поетичен конкурс „Mili Dueli“ 2020 г. , на който в два кръга е с най-много гласове от читателите и е избор на публиката.
През септември 2020 г. авторката издава книгата си „Халюцинации“, корицата е на Елица Димитрова с която по-късно създават две авторски песни по текст на Екатерина и музика, написана от Елица.
Нарича стила си Негримирана поезия.
Нейни стихотворения са превеждани на иврит -Vesela Seli Raytchinova , Marco Vidal Gonzalez- испански, Sisi Nick- английски, Dilyana Sakalieva- словенски, босненски -Nermin Delić и черногорски език Andjela Turukalo .
През февруари 2021 г. на бял свят се появява единадесетата книга – „На Границата“, художник на корицата е Диана Георгиева.
Няколко книги на авторката са депозирани в библиотеки в Испания, в градовете Мадрид, Гранада и Тарагона по покана на Марко Видал. („Кухини“; „Халюцинации“; „На границата“).
Преводи на испански от Марко Видал на нейни стихотворения са публикувани в официалният сайт на La Tortuga Búlgara
Екатерина е един от авторите, участващи в „Антология 2” на Нова социална поезия, която излиза за петгодишнината от създаването на списанието през май 2021 г.
През есента Издателство “Потайниче” реализира стихосбирката ѝ „Не ме сънувай“.
През декември 2021 г. авторката издава тринадесетата си книга и третия по ред роман „Синева от Безвремие“, който е с езотеричен привкус, художник на корицата е Antonia Toceva , анотации на задна корица са написани от Красимир Симеонов , Милена Дичев-Мина и Серж ( AdiDisha Yoga ), поканена е от Cvetanka Ilieva Цветанка Илиева да направят постановка по текстове от романа за младежки театър “Ирис”. Народно читалище “Орфееви гори -1870” – гр Смолян, кв Райково

През април 2022 г. Екатерина издава книгата „Ти Слънцето ли си“, в която комбинира стихотворения и философски миниатюри, художник отново е Тоцева, а рецензиите за книгата пишат Кирил Кирилов и Маргарита Цветкова. Kiril Kirilov
През октомври 2022 г. е отличена в две направления на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, част от фестивала „Българска душа на святата земя“ – Израел, Екатерина е класирана на първо място за поезия и на второ място за проза. А „Там в Необя̀та“ е петнадесетата поред книга на Глухова. Критика за нея пише Георги Майоров в Литературен Свят.
През 2024 година Екатерина стига до Голям Финал на международният конкурс за поезия Mili Dueli и е един от 7-те автори, които се борят за първото място от България, подбора на конкурса е сред 711 автори от 104 държави.
През Юни 2024 година Екатерина издава две нови книги едновременно, романа “Пристан” и “Пътят към Тебе” – избрани творби. Кориците са нарисувани от Стела Стоянова и Никола Зограф, анотации за тях са написани от Мария Лалева, Явора Стоилова , Dimitar Milov Димитър Милов, Katia Kremser Катя Кремзер, Ивайло Терзийски.
С текстове от тях печели първи места за поезия и проза в Международния фестивал Neshama Bulgarit “Българска душа на Святата земя” – Израел “Небесни Меридиани” и специалната награда на “КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГРАСКИТЕ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙЦИ В ЧУЖБИНА”- Чикаго САЩ за Литературно творчество, както и покана за фестивала в Израел през 2025 година.
През юни 2025г. е част от културната делегация и присъства на Юбилейното издание на фестивала “Българска душа на Святата земя” в Израел, гр. Бат Ям, също участва и в първата международна среща на “Конфедерацията на Българските културни организации и дейци в чужбина”. По време на дните в които се провежда фестивала започва ракетен обстрел между Израел и Иран и 6 дни по-късно делегацията е евакуирана от Израел, благодарение на Българските власти и дипломати.

Нейни стихове са публикувани в брой Х на годишния алманах “Мое синьо лято” издание на Фондация Астика , както и в Алманах “Словесност” издание на “Асоциация Българска Словесност, през есента на 2025г.

През 2026г. е сред 40-те деятели на културата, науката, изкуството и журналистиката и единствения писател удостоен с Годишната награда на Община Смолян за 24 май, за постигнати високи резултати на международно ниво.
През юли 2026г. е наградена със специалната награда на Изпълнителна агенция за българите в чужбина в Международния литературен конкурс “Изящното перо” – Чикаго, САЩ, за разказа “Пазителката на времето”. Райна Манджукова
В края на лятото издава осемнадесетата си книга “Адреси” корицата е на талантливия Boris Kisiov , рецензията за нея пише Мартин Ралчевски – книги и филми.

Авторката се доверява на дарбата си и запазва автентичността си на писане през тези двадесет и четири години.
Екатерина обяснява творческият процес като дарба свише: „Виждам картини в главата си и ги описвам на един дъх…“
Екатерина Глухова – Негримирана Поезия

Изключително доволна съм от сътрудничеството с ментора, двамата бяхме на едно мнение и съм доволна, защото отдавна искам да изпратя точно това стихотворение.

Kalina Lazarova (1996), Sofia
Književni mentor: Milčo Misoski

ПЕТЪК ВЕЧЕР

В този изоставен подлез
всички сме нещастници и просяци
и откакто се помним
свирим прокълнатия си блус

Изтръгнахме живота
от ръцете на децата си
и го натъпкахме във вехтите си шапки –
при жълтите стотинки,
дъвките,
фасовете
и всички останали милостини,
които се оказаха недостатъчни.

Разболяхме се и в самотата си
станахме по-големи
отколкото можем да понесем.

Господи,
ако някога отново решиш
да наминеш оттук,
спри за кратко,
опипай джобовете на палтото си
и виж
дали все пак не ти е останало
някакво лекарство.

……………………………….
Verzija na engleski jezik:
FRIDAY NIGHT

In this abandoned underpass
we’re all wretches and beggars
and for as long as we could remember
we’ve been playing our cursed music.

We tore the life away
from the hands of our children
and stuffed it in our faded hats
among the copper coins
the chewing gum
the cigarette butts
and every other scrap of mercy
that was never enough.

We grew sick, and in our loneliness
we matured more
than we could handle.

Father,
if by any chance
you come around here again –
stop for a while,
fumble through the pockets of your coat
and check if maybe
you’ve got some remedy left in there.

Казвам се Калина Лазарова и съм родена през 1996г. в град София. Завършила съм „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където в момента изучавам магистратура „Литературата – творческо писане“. Мои стихове са публикувани в различни литературни издания.
През 2024г. бях отличена с Първо място в Националния литературен конкурс „Море“.
„Механика на мълчанието“ (изд. Знаци, 2025) е дебютната ми поетическа книга. През 2025г. тя бе отличена със специалната награда на Тони Симидчиева в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“, а в последствие получи и почетна грамота в конкурса за поезия на името на Владимир Башев.

Благодарна съм, че имах възможност да таботя с ментора си Milco Misoski, той веднага откликна на съобщението ми и се ангажира с моето участие в следващия кръг на конкурса. Заедно обсъдихме предложени от мен текстове и избрахме финално стихотворение, с което да участвам.

Tsvetelina Manova (1985), Varna, Bulgaria
Književni mentor: Milčo Misoski

ИМА ЛИ ГРОБИЩЕ ЗА МЪРТВИТЕ ЛЮБОВИ

Да им изпеем песен за приспиване,
да им прошепнем песен за умиране,
във гърлото да сипем пръст,
в очите им – монети.

Да ги прегръщаме – до задушаване,
да ги целуваме – до посиняване.
Да седнем на брега, да хвърлим
въдици, да ги погледаме как
потъват.

Да дойде Лодкарят,
да прибере плàтата си.
Да дойде, да завърти греблата :
от писмата ни
да направи листа,
от листата – корабчета,
от корабчетата – хербарии.

Да ни почака – да се сбогуваме,
да няма думи, да молим да чака,
да вдигне гребло, да посочи нанякъде,
някъде – отвъд другия ръб
на реката.

Да пее Реката, да зеят ръцете ни,
да вее вятър, да вие небето,
вълк да гризе ребро, зад реброто сърцето ми,
на черно да бие,
да бие,
да се убие,

Да вие вятър, да вее небето,
да зее Реката, да пеят ръцете ни
най-нежната,
най-страшната песен –

песен за приспиване,
песен за умиране,
песен за убиване.

……………………………….
Verzija na engleski jezik:
IS THERE A CEMETERY FOR DEAD LOVES

To sing them a lullaby for sleeping,
to whisper them a lullaby for dying,
into their throats to pour earth,
into their eyes – coins.To hold them tight – till suffocation,
to kiss them – till they turn blue.
To sit upon the shore, to cast
fishing lines, to watch them
sink.Let the Boatman come,
to collect his fare.
Let him come, and turn his oars:
from our letters
make leaves,
from the leaves – little boats,
from the little boats – herbaria.Let him wait for us – to say goodbye,
with no words left, beg him to wait,
let him raise an oar, point somewhere,
somewhere there – beyond the other bank
of the river.To let the River sing, let our hands gape open,
let the wind blow and the sky howl,
let a wolf gnaw a rib, and behind the rib let my heart
beat to black,
to beat,
until it kills itself.

Let the wind howl, let the sky blow,
let the River gape and our hands sing
the gentlest,
the most terrifying song –
a lullaby for sleeping,
a lullaby for dying,
a lullaby for killing.

Цветелина Манова e родена на 5 юли 1985 г. в град Варна. Завършила e френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по лингвистика на романските езици в град Лион, Франция.
Автор е на три поетични книги : « Lepidoptera » (2011 г., ИК Флиорир, София), « Siroles » (2013 г., ИК Историм, Париж) и « След есента ще дойде пролет » (2026 г., ИК Библиотека България, София, с финансиране от Министерството на културата). Нейни текстове са отличавани в многобройни конкурси за поезия, проза, есеистика и художествен превод в България и в чужбина. Поезията ѝ е превеждана на френски, английски, украински, босненски, турски и румънски език.
Работи като образователен дизайнер и преподавател по френски език.
От 2012 г. живее във Франция

……………………………………….

Tsvetelina Manova was born on 5 July 1985 in Varna, Bulgaria. She graduated in French Philology from Sofia University “St. Kliment Ohridski” and holds a Master’s degree in Romance Languages Linguistics from Lyon, France.
She is the author of three poetry collections: Lepidoptera (2011, Fliorir Publishing House, Sofia), Siroles (2013, Historim Publishing House, Paris), and “After Autumn, Spring Will Come” (2026, “Biblioteka Bulgaria” Publishing House, Sofia), published with funding from the Bulgarian Ministry of Culture under the Creative Projects in Literature programme.
Her writings have received awards in numerous competitions for poetry, prose, essay writing, and literary translation in Bulgaria and abroad. Her poetry has been translated into French, English, Ukrainian, Bosnian, Turkish and Romanian.
She works as a Learning designer and French language teacher.
She has been living in France since 2012.

Цонка Христова /1959/, Дряново, Р. България
Književni mentor: Milčo Misoski

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić
……………………………….
Originalna verzija na bugarski jezik:

ИЗМИСЛИЦИ

Градовете, които не съществуват,
Защото са измислени,
също имат на челата си изгреви,
а в очите си – залези.
По несъществуващите улици
уморени се прибират нечии любими,
за да целунат измислените устни,
нецелувани истински никога.
В ъглите на деня
бездомни кучета си ближат раните,
а уличният музикант
прибира измислената си цигулка,
с която цял ден
си представяше, че радва измислени хора
с музика, която композира
измисленото му сърце.
Две измислени жени
седят на измислената пейка
и си говорят за децата, за болестите…
Броят стотинки, за да си купят
храна и мечти за утре.
Лицата им като тикви-жълти и сбръчкани,
греят от случаен слънчев лъч,
който рисува върху тях измислена надежда.
А аз – внезапна като поникнало кокиче
в пряспата сняг, погълнала измисления ми живот,
седя до прозореца, наметната с трите стени
и правя най-страшното истинско нещо:
Чакам.

Завършила е висше образование във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, спец. “Българска филология”. До 1988г. живее в София. От 1989 г. живее в гр.Дряново, обл. Габрово. Работила е като журналист ; като фондохранител, специалист „Информационно обслужване и технологии, и екскурзовод в Националния музей на образованието – Габрово; като учител по БЕЛ в Дряново. От 2001г до 2009г. е Председател на Дружеството на писателите – Габрово, редактор на литературния алманах „Зорница“, един от учредителите на Априловските награди за литература – Габрово. От учебната 2012/2013г. преподава български език и литература в Българския теоретичен лицей „В. Левски” в Кишинев, Молдова. Пише поезия и публицистика. Има издадени седем поетични книги: „Думи на кръстопът”, „Размишленията на една мравка, „Попитах мама…”, „Между вековете, /двуезична, на български и сръбски език/, „Прашинки“ /хайку/, „Музеят на живота“, „Писма до теб“. Носител е на над двадесет национални награди за поезия, както и на Националната награда за поетична книга за 2025г. на Съюза на българските писатели. Превеждана е в Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, Република Молдова. Член е на Съюза на българските писатели.

Опитах се да се свържа с назначения ми ментор, но той не пожела да общуваме. Съжалявам, защото бих се радвала да се запознаем!

Maria Slavova (1984), Sofia
Književni mentor: Nermin Delić

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić
……………………………….
Originalna verzija na bugarski jezik:

ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА НЕБЕТОВ

синьото на очите ти
търся доказателства, че съм летяла
със сърце оцеляло, в дните ни,
в отраженията на нещата.Какво е мнимо изкачване?
Какво – огледален свят?
Запазвам си част от прерастване,
разглобявам реалната паст.Заек изскача от шапка,
вярата прави своите първи стъпки,
позволява си плетеница от хаос
сред наноси от свойствени нишки.Вълнуваща енергия!
Очаквай смисъла по-късно!

……………………………….
Verzija na engleski jezik:

DECONSTRUCTION OF THE SKY

In the blue of your eyes
I look for evidence that I had been flied
with a heart that survived, in our days,
in the reflections of things.What is an imaginary ascent?
What – a mirror world?
I keep a part of overgrowth,
I disassemble the real abysm.A rabbit jumps out of a hat,
faith takes its first steps,
allows itself a tangle of chaos
amidst deposits of inherent threads.Exciting energy!
Expect the meaning later!

 

Работи в държавната администрация. Изучавала е право и българска филология. Има магистратура по приложна лингвистика. Обича да намира въпроси и отваря вълнуващи врати като чете и пише поезия. Омъжена е с две дъщери. Стихотворенията й за деца излязоха през 2021 г. – „Стихотворения престояли на слънце“, както и стихосбирката „Жабите нямат зелени очи“ в детски алманах на фондация „Буквите“ през 2023 г., а за възрастни – „Няколко вида последователност“ – през 2022 г. и „Неизчерпан замисъл“ през 2023 г. Членува и участва в инициативи на Асоциация на младите български писатели в София и в Съюз на свободните писатели в България. Има множество награди за поезия, публикувала е стихове в множество алманаси, антологии и тематични сборници. Участвала е в поетичния конкурс, посветен на Пловдив – европейска столица на културата – „Спри, обичам те!“. Има представяния на свои книги в съюзи и клубове на писатели в страната.

She works in the state administration. She studied law and Bulgarian philology. She has a master’s degree in applied linguistics. She loves to find questions and opens exciting doors by reading and writing poetry. She is married with two daughters. Her poems for children were published in 2021 – “Poems that Stayed in the Sun”, as well as the poetry collection “The Frogs Have No Green Eyes” in the children’s almanac of the “Letters” Foundation in 2023, and for adults – “Several Types of Consistency” – in 2022 and “Unfinished Idea” in 2023. She is a member and participates in initiatives of the Association of Young Bulgarian Writers in Sofia and the Union of Free Writers in Bulgaria. She has received numerous poetry awards, has published poems in numerous almanacs, anthologies and thematic collections. She participated in the poetry competition dedicated to Plovdiv – European Capital of Culture – “Stop, I Love You!”. She has presented her books in writers’ unions and clubs in the country.

Yes, of course. Nermin Delić and I are working as a team; we are adhering to the competition rules and have discussed the form of the poem.

Anastasiya Stoeva (1997), Sofia
Književni mentor: Nermin Delić

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić

……………………………….
Originalna verzija na engleski jezik:

UNO REVERSE

out of four doors
open the wrong one
and hiding behind it
is your most hated colour
of spinach,
of the thing in the sink
stuck in the throat
of the drain for two weeks.
you
what will you do,
how will you take a breath
through the smell of mould?

no, you,
you are the mould
that hugs my wall
and the landlady nags me about.
you’ve not cleared the snow
from the terrace in time, she said,
and it’s not at all because
last summer the builders landed
like a swarm of mosquitoes on the hot gutter
and repaired the roof
with a coat of cement badly poured.

no, you are
the mosquito
that buzzes in the ear
of an innocent.
it enters their dreams
in the form of a song
gathered into a chorus
repeating over and over.
youarethemosquito
that buzzes,
aninnocentitenterstheirdreams
in
the form
of
a song.

no, you
are the song that rumbles through the bar
and stops us hearing each other speak,
music, no, noise rather
like a prickly rush-hour boulevard,
intrusive as the clink of small change
and its indelible smell
no, you

are the coin
that always lands on heads
and spits gold splinters
in the face of chance.
no, you
are chance.
you feed on disappointments,
you swell up like a sperm whale,
you sift the sea and crunch
the shells of hermit crabs

no, you
are the sea which
is always cold,
so to take a dip in it,
acidic, plaited with jellyfish,
you hawk up seaweed like an old smoker

no, you
are a dog-end, out of place,
stubbed out on the bark of a tree.
and the trees are hurting, you know,
and the trees are hurting
and it shows

no, you
are the charcoal,
a fruitless birch
with old scars
of suffocating grief.
are you breathing?
say, are you breathing still?

no, you.
you breathe.
you breathe instead of me.

……………………………….
Verzija na bugarski jezik:

UNO REVERSE

от четири врати
да отвориш грешната
зад нея да се крие
най-омразният ти цвят
на спанак,
на нещото в мивката,
от две седмици заседнало
в гърлото на канала.
ти
какво ще направиш,
как ще поемеш дъх
с мирис на плесен?

не, ти,
ти си плесента,
която прегръща стената ми
и за която ми се скара хазяйката.
не си изринал снега
от терасата навреме, каза,
изобщо не е защото
миналото лято майсторите накацаха
като рояк комари по нагорещения улук
и оправиха покрива
със слой лошо излят цимент.

не, ти
си комарът,
който жужи в ухото на
невинен човек.
влиза в сънищата му
под формата на песен,
събрана в припев,
отново и отново се повтаря.
тисикомарът,
който жужи,
невиненчовеквлизавсънищатаму
под
формата
на
песен.

не, ти
си песента, която гърми в бара
и ни пречи да си чуем приказката,
музика, не, по-скоро шум,
като сърбящ булевард в час пик,
натраплива като звън на стотинки
и тяхната
неотмиваема миризма.

не, ти
си монетата,
която се пада ези
и плюе златни стружки
в лицето на шанса.

не, ти
си шансът.
ти се храниш с разочарования,
надуваш се като кашалот,
пресяваш морето и хрускаш
черупките на рачета отшелници

не, ти
си морето, което
е твърде студено,
за да се топнеш,
киселинно, изплетено от медузи,
храчиш водорасли като стар пушач

не, ти
си фас, изплезен,
изгасен в кората на дърво.
и дърветата ги боли, знаеш ли,
и дърветата ги боли
и им личи

не, ти
си въгленът,
безплодна бреза
със стари белези
от задушлива печал.
дишаш ли?
кажи, още дишаш ли?

не, ти.
ти дишай.
ти дишай вместо мен.

Anastasiya Stoeva is а poet, critic and illustrator based in Sofia, Bulgaria. Studied animation at New Bulgarian University. Participates in poetry festivals, readings and initiatives such as the Sofia Metaphors festival, the poetic theatre performance “Actors v.s. Poets”, the Poetry Conference in Koprivshtitsa, held by the Elizabeth Kostova Foundation, and the Patras World Poetry Festival 2025. Received the “Damyan Damyanov” national award for best debut for the poetry book “Uncommitted Crimes” in 2024 and the Stoyan Kambarev Multitalent award in 2026. Writes poetry, short stories, articles and reviews, published on platforms such as Ninth Letter, B O D Y Magazine, Interpret, Cineuropa and others. Attends film festivals and workshops for film criticism, including Talent Press at the Sarajevo Film Festival (2024) and the Berlinale (2026). Member of the Young FIPRESCI Jury at the 40th Warsaw Film Festival in 2024. Stoeva’s second poetry book “Things Found” is coming out later this year.

Communication with my mentor Nermin Delić went very smoothly and I got some useful feedback on which poem I shoud submit for this round.

Mariyan Krachunov (1990), Pleven
Književni mentor: Nermin Delić

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić
……………………………….
Originalna verzija na bugarski jezik:

БОГАТСТВО

всичко което изживееш днес
е твоето богатство
пролетната меланхолия
фойерверките от смях
свободата на моментите
отхвърлили хомота на деня
само отражението на
живели в тялото усещания
остава да витае
в междинните пространства
като сребърен памучен дим
достатъчно невидим
за да не го наричат нищо повече
от нечие присъствие

……………………………….
Verzija na engleski jezik:

WEALTH

everything you live through today
is your wealth
the melancholy of spring
the fireworks of laughter
the freedom of moments
that have cast off the day’s yoke
only the reflection
of sensations once alive within the body
lingers in the spaces in between
like silver cotton smoke
invisible enough
to be called nothing more
than someone’s presence

 

I’m 36, I have a bachelor’s degree in Marketing, and I work as a Brand Manager. I’ve been writing poetry since I was at school, but the older I got, the less I wrote. At some point, I stopped completely. Seven years went by, and I honestly thought I would never write again.

Then, at the beginning of 2024, I decided to create an Instagram account and start sharing some of my old poems. That small decision, together with a few creative writing courses and the support of the right mentors, gave me the confidence and inspiration to start writing again—but this time in a completely new way.

With the help of my editor, my debut poetry collection will soon be published by one of the most respected publishing houses in Bulgaria. Some of my poems have already appeared in the Bulgarian cultural magazine Bulgarian Artist and in the international online literary magazine BODY:

I’ve also worked with actor and singer Simeon Vladov on two songs based on my lyrics. Another exciting project was contributing one of my poems to a conceptual poetry album by the American indie rock band Warm Before the Storm:

 

I was fortunate to have the organizer, Nermin Delic, as my mentor. I’m very grateful for his genuine support and guidance in choosing the right poem. His perspective was extremely helpful to me.

I’m also thankful for his encouraging words. Writers, just like people in all creative professions, need to hear that they are doing well – it gives strength to their spirit and creativity.

Божидар Пангелов (1959) София
Književni mentor: Nermin Delić

МОМИЧЕТО С ЧЕРЕШИТЕ

Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна…
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.

Божидар Пангелов е роден през мекия месец октомври в града на кестените гр. София, България, където живее и работи. Автор е на четири книги с поезия, едната в съавторство с Ваня Константинова.През 2013 г. американско издателство публикува в е-формат двуезичната книга „Перо от Фуджияма“
Някои от стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски,арабски, румънски,гръцки,френски и английски език и се публикуват в сайтове за поезия, както и в антологии и някои периодични издания по целия свят. Божидар Пангелов е един от участниците в германския проект „Европа … поема” Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010.. и проекта” SPRING POETRY RAIN”2012г. Кипър.

Работата ми с ментора г-н Немин Делич ми достави изключително преживяване, което е рядкост за поет с моя опит и възраст. Невероятно е,че е възможен толкова точен естетически прочит, който съвпада с авторския и то от човек с друга езикова култура. В този смисъл има пълно доказателство за това,че езиковите бариери с преодолими и че думите могат да бъдат мостове.

Lyubomira Videva/ Lyubel Dyakof, (1993), Sofia
Književni mentor: Nermin Delić

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić
……………………………….
Originalna verzija na bugarski jezik:

МОРЯЦИТЕ ПИТАТ

Мъртви са
бреговете,
вълните,
скалите,
рибите,
моряците,
рибарите.Моята сълза е още жива –
спуска се вече осем месеца.
Ако понечиш да я хванеш,
бреговете ще оживеят
под бурните вълни,
рибите ще скочат
до ръба на скалите,
рибарите ще ги хващат с лекота,
а моряците ще спрат
най-после да ме питат:
– Защо плачеш? Защо плачеш?Какво значение има?
За морето
това е просто още една капка –
ще отговоря.
И в себе си
ще се удавя.

 

Lyubomira Videva began writing at the age of 10—first aphorisms, and later poetry. In 2018, she published her debut poetry collection, “Sujeti” (“Plots”), under the pen name Lyubel Dyakof. Her second book, “Embryo of Sadness” (2021), is dedicated to her mother and explores her childhood, which was marked by domestic violence. For every copy sold, she donates 1.67 BGN to the “Fund for Support of Women Victims of Domestic Violence” at the BCause Foundation, where she later began working as a “Marketing and Donation Services Expert.”

Her texts have won numerous awards, including second place in the “This Fairytale – Life” competition (2021) and second place in the “Dreams” poetry competition (2025). In 2027, her book is set to be published in Spain after qualifying in the La Tortuga Bulgaria publishing house competition (2023).

In 2024, Lyubomira Videva and Aleksandra Slavova won first prize in the 8th National Playwriting Competition hosted by Theater Sofia with their script “Love and Other Accidents,” the premiere of which opened the theater’s renovated stage under the direction of Ovanes Torosyan.

She is also the co-founder of the “Le Soleil Writing Atelier,” where she hosts creative writing workshops and events. For her work with the atelier, she was nominated for Darik Radio’s “40 Under 40” list in 2026.

 

Zdravko Danailov Stoichev 2000.02.28
Književni mentor: Nermin Delić

Prepjev na bosanski jezik: Nermin Delić
……………………………….
Originalna verzija na engleski jezik:

***

Strip my soul,
let it remain naked before you—for loving.Let two naked souls remain
and between them love may spring forth.A love that fear may not break.
A love that may burn everything in its path
and from the ashes life may spring forth again.This is it—love
between two naked,
loving souls.

I am Zdravko, 26 years old, from Bulgaria, studying.

Great job, very nice.